ПОСИПА̀ЛКА ж. Диал. 1. Малка желязна лопатка с извити краища и дръжка, която служи за разбъркване на жарта и изгребване на пепелта в огнище или печка; посипалче. Донес посипалката да ръчна огино. СбНУ ХIIХ, 698.
2. Малък съд за ръсене на пясък (Н. Геров, РБЯ).