ПОСЍПВАМ

ПОСЍПВАМ, ‑аш, несв.; посЈпя, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., прех. 1. Сипвам по малко някакво течно, прахообразно или зърнесто вещество, като го разпръсквам някъде, по повърхността на нещо; поръсвам. Над гората прелетяха самолети, .. посипаха .. някакъв бял прах, от който измряха всички насекоми. П. Бобев, ЗП, 61. Изправи се зачервен и смутен и показа на хората двете си ръце .. Тези ръце изораха най-рано, .. Посипаха тор на всяко коренче. С. Северняк, ОНК, 142. Вятърът се усилва, .. , развява снега наоколо и го посипва. Й. Йовков, ЖС, 57. — Аман от мишки, .., дай ми за 4 ейца мишеморка, да посипя в дупките им. Тем., 1881, кн. 2, 25. Преди да излезе булчината кола от вратника, .. , посипват малко пепел, отдето ще мине колата. Тем., 1881, кн. 2, 12. Обр. Месечината посипа сребро върху черните плочи на долнята кула. А. Каралийчев, В, 170. Замръкнахме на Меча поляна. Снегът стана сипкав и звездите наедряха. Зимното небе посипа над планината много бисери. Ламар, ПР, 74. Небесата се отвориха и посипаха благодат върху нашето отечество. Ал. Константинов, Събр. съч I [еа]. Запира се, смъртно измахната, бледна: / очи Ј посипват рояци искри. К. Христов, ХЗ 1939, 133.

2. Ръся, поръсвам някого или нещо с нещо течно, прахообразно, зърнесто или с множество малки, дребни неща изцяло, навсякъде, така че да го покрия; напръсквам, наръсвам. Бомбата избухна някъде високо над него и го посипа с дребни камъчета. Д. Ангелов, ЖС, 607. Внезапно задуха поривист вятър и ги посипа с воден прах. Гр. Угаров, ПСЗ, 594. Тя раздипли с точилката върху ниската софра недоразточена кора, посипа я с брашно. Д. Талев, ПК, 253. Между това ловецът посипа земята с жито: намести мрежата (примките) си и стана малко нещо поотдалече да гледа. Кр. Пишурка, К, 83. Земеделецът е дължен да гледа на приготовеният [от животни] тор като на голяма драгоценност, .. той е дължен да го изнесе на полето и да посипе с него нивите си. Знан., 1875, бр. 22-23, 348. ● Обр. Дошла зимата. Посипала гората със скреж, смразила реките, вкочанила земята. Елин Пелин, ПР, 210. Той обфана с двете ръце Райнината снага и посипа с огнени целувки косата, тила, темето и челото на тая прелестна глава. Ив. Вазов, Съч. VIII, 98. Още от юноша нашият Яворов влезе в тежък двубой с порочния свят. .. Вярно избраният му път посипаха с тръни и коприва, ломиха волята му, тровеха пламенното му сърце. ЛФ, 1958, бр. 2, 2. // Отрупвам някого или нещо с цветя, дребни предмети и под.; обсипвам1, засипвам3. Може и артист да станеш. Световна слава. Да отидеш на големите сцени в чужбина. Да ти ръкопляскат и с цветя да те посипват. Кр. Григоров, Р, 97. // При стрелба — отправям множество изстрели, куршуми към някого или нещо. Той отново се впусна да тича, тъй като отнякъде ги посипаха с картечен огън. Ив. Мартинов, ДТ, 233. От съседния прозорец един немски войник се целеше по него. Гражев го посипа с автоматичен сноп и немецът се смъкна като празен чувал зад прозореца. Ив. Мартинов, ДТ, 188-189. Обр. Удари първият звънец, .. Неспокойните, тревожни удари на камбаната посипаха гарата със своите отсечени, металически звуци. Д. Спространов, С, 193.

3. За нещо течно, прахообразно или зърнесто или за множество малки дребни неща — сипя се върху някого или нещо, така че го покривам изцяло, навсякъде; разпръсвам се, посипвам се. Върху главите и гърбовете на преминаващите посипаха пръски. Н. Тодоров, НК (превод) [еа]. Бомбата падна съвсем близко, земята се разтресе и парчета земя и камъни посипаха окопа. Д. Кисьов, Щ, 104. Късният предпролетен сняг бързо и гъсто посипа улиците и покривите на града. Д. Талев, ЖС, 33. Бавно .. се клати вторият латернаджия — носачът на латерната... Ситни капчици пот посипали черното му лице. М. Кремен, СС, 132-133.

4. Диал. За шарка и под. — разболявам някого и покривам лицето му с пъпки. — Да даде Господ, Драгано, / сипаница да те посипе / лицето да ти пограни. Нар. пес., СбВСтТ, 385. За зла ми дойде сипаницата, / Дино юбава. / Сипаницата разсипаницата, / та посипала мало голямо, / мало голямо, сичкото село. Нар. пес., СбВСтТ, 290. Дойде село сипаница, / та посипа сите моми. Нар. пес., СбНУ XLV, 363. Ни йе било влашка свирка, / на йе било черна чума / и дребната сипаница, / та посипа сички моми. Нар. пес., СбАИ, 352.

5. Диал. Ръся някого ритуално с нещо, което според народното вярване има магическа сила, свойства (разтвор от билки и под.); поръсвам. И га гермет тресне, / на ум да си имаш, / назад да се вернеш; / от земя перс да земеш; / да посипеш брата, / брата и снаха ти, / и стара Йованица. Нар. пес., Ст. Веркович, НПМБ, 9. Кога станала майкя му / у среди ночи полуноч, / сварила билйи омразно, / па си везела майкя му / да си посипе Петкана. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 280. На разкръсница да го посипат сос вода. СбНУ VIII, 245. Коа дойдоа во кулата, царот отклучи и влегоа внатре, му я наместиа глаата на детето и го посипаа со водата. СбНУ ХIХ, 73. Мама циганки думаше: / .. ?Дате ми билка омразна, / .., / булката да си посипя, / Никола да я омрази, / че са с Никола обичат". Нар. пес., СбНУ ХХVII, 173. И на билерки думаше [свекървата]: / — Билерки сестри да ми сте, / .. /Знайте ли билки омразни, / омразни билки разделни, / Енчица да си посипя. / Да я намрази млад Стоян. Нар. пес., СбВСт, 3. посипвам се, посипя се страд. Отхапнах от топлата питка. — Колко е сладка! — В гореща пепел се пече, с кимон се посипва! Бл. Димитрова, ПКС, 353. Подът на помещението се посипва със слама и върху нея се изсипват картофите на пласт, не по-дебел от 15 см. Л. Петров идр., БНК, 86. Земята може да ся направи ровка с различни строеве тор; напр. жилава земя загубва си жилавината ако ся посипва с вар. Лет., 1874, 261.

ПОСЍПВАМ СЕ несв.; посЈпя се св., непрех. 1. За нещо течно, прахообразно, зърнесто, ситно или за множество обикн. дребни неща — падам в голямо количество; изсипвам се, сипя се, ръся се. И се хвърли във въздуха .. и бух! — сред басейна. Снопове вода бризнаха нагоре и се посипаха по главите на вцепенените немци. Ал. Константинов, Събр. съч. II [еа]. По пода се посипаха най-различни шперцове, пили, игли, всякак‑

ви други метални инструменти. Зл. Енев, ПП [еа]. Екна песен и цветята се посипаха по мене. Пътят ми до сцената се превърна на цветна леха. Ст. Даскалов, ЕС, 60. Паяжините пращят при разтварянето на прозореца, мъртви мухи се посипват по земята. Ил. Волен, МДС, 15. Дървото трепереше. От клоните му се посипваха мъртви листа и падаха по трупа на брата му. Елин Пелин, Съч. III, 158. Една граната падна наблизо, никой не е закачен, но чак до шипката, под която седят земляците, посипват се като съчми дребни камъчета и пръст. Й. Йовков, Разк. I, 82. Духна вятър — цветята на глогините се посипаха върху главите ни и по раменете ни. Д. Габе, Н 1971 [еа]. Днес май няма да вали! — каза той и от устата му изхвръкна облак от трохи... — Извинявай! — рече той и отново трохи ме посипаха. М. Вешин и др., БГЗ [еа]. Навън сви нов порив буря, разлюля цялата дървена къща, заблъска в прозорците и отсреща наново се посипаха стъкла. Г. Райчев, Избр. съч. II, 55. Голите ножеве ся кръстосаха, .. , посипаха ся искри, кога захвана да ся тръка стомана о стомана. Б. Димитров, Я I (превод), 97. Обр. И както беше тъмно, току изведнъж развиделя и месечината се претърколи .. в голямо огнено теле .. а под копитата му се посипаха звезди. Св. Минков, У [еа]. // За дъжд, град, куршуми и под. — падам, изсипвам се силно, интензивно. Подухна за малко вятър и .. се посипа дъжд, зашумяха върховете на скоро раззеленилите се дървета. П. Михайлов, МП, 44. Заваля. Първите едри, тежки капки се посипаха на верандата. Хр. Калчев, КБ [еа]. Град куршуми се посипали върху му [Ботйов]. З. Стоянов, ХБ, 351.

2. С предл. с. За някаква повърхност — покривам се с дребни, ситни предмети или с нещо прахообразно, зърнесто или течно. При носенето съдовете се разплискваха и целият под на зимника се посипваше със сладко смачкано грозде. О. Василев, УП, 6. Цялата палуба се посипала с октоподи, бъчвите и каците се напълнили, а рибарите все вадели и вадели. К, 1963, кн. 3, 17. ● Обр. Цун Ок се усмихва сдържано и малки, красиви, едва доловими бръчици се посипват около нейния чип нос под разделените черни очички. Г. Караславов, Избр. съч. III, 65. По-светло става; / небето се посипва с жарава. К. Христов, ЧБ, 431. Дивите киселици се посипваха с дребни мургави точици, това означаваше, че вече узряват и семките им чернееха. Д. Фучеджиев, Р, 158.

3. Прен. В голямо количество съм, сипя се, обикн. следвайки един след друг. Добромир гледаше пръстена. Теофил постави купата на масата и леко вдигна ръка. Щом ударите се посипаха върху Добромир, той усети, че му олеква. А. Дончев, СВС, 611. Нечии пръсти я пипнаха за косата ... и по нея се посипаха удари. Дойде на себе си ... и си спомни, че единият от тия, дето я биеха, беше Дамян. Ал. Томов, ЕЗП [еа]. ?Нечестивецо! Що правиш ти? — извикал Цезар, .. Но там се посипали на него удар след удар и убийците тъй жестоко удряли, щото един другиго изпоранили. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 349. Обр. Песента свърши. И тъкмо, когато някой от гостите се накани да плесне ръце, се посипаха звуците на цимбала. С. Северняк, П, 134. Капитан Гинев врътна ръчката на шанбая, посипа се звън, машината заглъхна. Н. Антонов, ВОМ, 23. // За въпроси, мнения, впечатления и под. — в голямо количество, без прекъсване следвам, продължавам. В кръчмата приказваха много често за вечеринката. Ако някой от участниците се мернеше, веднага започваха да го закачат, и от всички страни се посипваха мнения и впечатления. Г. Караславов, СИ, 59. Аз обиколих дюкяните около бръснарницата, съседният до нея е свободен — ще го наемем. .. — И тая хубава! — посипаха се нови недоумяващи въпроси и възклицания. Д. Спространов, С, 47-48. Дошел пак в София, отново в средата на познати, .. , посипват се охолни разправии за всичко видено и чуто от чуждия живот. П. П. Славейков, Събр. Съч. VI (1), 147-148. Свърши за петдесет минути. .. Откъм колегите веднага се посипаха коментари. Л. Николов, П (превод) [еа]. Посипаха се закани за наказване на всички виновни, за съд на престъпниците. НЗ, 2002, бр. 25 [еа]. Посипаха се упреци, че това е прекалено скъпо удоволствие. Дем., 2001, бр. 177 [еа]. Щом притиснат някого, щом изхвърлят някого отнякъде на улицата, от всички страни се посипват съвети. ?Тичай при Влайков! Само той може да ти помогне!" СбЦГМГ, 345. Тежко и горко на оногози, който говори, мисли и се моли не по правилата на требника! Черковните и гражданските наказания са посипват на него от сяка страна. Ч, СбПер п I, 1927, 111.

Ѓ Едина съжежи, другия посипи; изгори Павла, та посипи Петра; изгори едина (едного), та посипи другия (другиго). Диал. Казва се за хора с еднакви недостатъци. Посипвам / посипя пепел; посипя му пепел. Разг. Преставам да говоря, да си спомням или да се занимавам с нещо неприятно; забравям. Срещу кого ще рита Захари... било що било... На всичко да се посипе пепел. В. Геновска, СГ [еа]. Посипвам си / посипя си главата с пепел. Разг. 1. Скърбя, окайвам се за нещо лошо, което ме е сполетяло или за някаква беда, нещастие. Катя, .. в твое отсъствие аз трябва да живея като отшелник. .. Да посипя главата си с пепел. М. Грубешлиева, ПИУ [еа]. 2. Разкайвам се, съжалявам за нещо, което съм извършил, сторил. — Забравихме оня, който ме е изпратил! Аз ида да ви донеса неговата мъст. Посипете главите си с пепел, молете се и

плачете. Елин Пелин, Съч. IV [еа]. — Какво желаеш? Извинение? Или може би, да си посипя главата с пепел? Др. Асенов, И [еа]. Аз самият си посипвам главата с пепел, след като упорито оплювах това хубаво създание. Нов., 206, бр. 210 [еа]. Посипвам си / посипя си жар на главата. Разг. Поемам върху себе си отговорност, вина, неприятност и под. — Ще откажа, няма да си посипвам жар на главата. Дем., 2001, бр. 260 [еа].

Списък на думите по буква