ПОСИЧАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОСЍЧАМ, ‑аш, несв.; посекА̀, ‑чѐш, мин. св. пося̀кох, посѐче, прич. мин. св. деят. пося̀къл, ‑кла, ‑кло, мн. посѐкли, прич. мин. страд. посѐчен, св., прех. 1. Със сечене разрязвам нещо; отсичам, изсичам. Потерята посичала дървета, запалвала сухи дънери и надавала страшен вой. П. Йорданова, СЕ, 32. ● Обр. Каквито и да са спънките, .. не са мъдри, нито праведни. Те посичат напредъка на частни лица, тъй и на държавата въобще. А. Цанов, Напр., 1875, кн. 4, 37. Яки и неяки Времето посича. / На Земята пустош върху всичко сей. В. Марковски, СМ, 107.
2. Със сечене убивам някого, обикн. като му отрязвам главата; обезглавявам, заколвам. Стигнаха до камъка — във всеки град има такъв, — където посичат. Без да каже дума или погледне наоколо, хайдутинът коленичи. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 410. — Според мене князът не е постъпил справедливо.. Но защо е трябвало да посича толкова пленници! А. Гуляшки, ЗВ, 294. Войската им неожидано налетя в ръцете на българите, които цяла почти я посичат на части с Теодора и голямо число отлични офицери. Т. Шишков, ИБН, 158-159. Къньо се сви уплашен. Братът на Даки беше отново дошел. — Кмете, назад! — викаше той. — Назад, че и тебе посичам! Жив оттука няма да излезе. Или той, или аз!... Кл. Цачев, ГЗ, 124. После посича детето си Богдана и коня си и побягва, където му очи видят. Б. Ангелов, ЛС, 57. Изненадва ги там турска войска и мнозина посича по улиците. Т. Харманджиев, КЕД, 185. Като си зачу цар Мурат / че се повеля издаде / да ловят сички българи / сички българи учени / да ловят, да ги посичат. Нар. пес., СбНУ ХХVI, 145.
3. Със сечене наранявам, порязвам някого или отрязвам част от тялото на някого (ръка, крак). До тях допълзяват жандармеристи, .. , пленяват двамата партизани и почват да посичат едната ръка на партизанина Калин. З. Сребров, Избр. разк., 100. Затуй сестрите Ј Добра и Злата извадиха песен, че като се явила на чаршията Рада, дюлгерите изтървавали теслите — поси‑
чали си краката. Д. Яръмов, БП, 74. Огънят се появи на шестия ден от месец август — помня датата, защото през тоя ден си посякох крака и едва докуцуках до лесничейската хижа. Н. Хайтов, ПГ, 79.
4. Диал. Изсичам много или всичко (Н. Геров, РБЯ).
5. Диал. Разсичам нещо на части (Н. Геров, РБЯ). Тогай си вели Мена девойкя / .. / Не съм погача, да мя посече, / да мя посече, да ме изяде. Нар. пес. Н. Геров, РБЯ IV, 217. посичам се, посека се I. Страд. от посичам. Ти идеш с меч. С меч се посича, не се обединява. Б. Болгар, ПД, 25. 15,000 българи са посекоха в едно общо излазяние, което направиха обсадените. Т. Шишков, ИБН, 194. Консулът, който посредствувал за предателството на двамата българи у Видин бил австрийски. Тези хора на часа са посекли. НБ, 1876, бр. 2, 32. II. Възвр. от посичам в 3 знач. Веднъж Гошо, голямото момче на Кабака, беше се посякло с брадвата. Кръвта не спираше... Г. Караславов, Избр. съч. I, 177. — Пак се посече. Като малките деца си, щом пипнеш нож и раната е готова! К. Петканов, ЗлЗ, 102. III. Взаим. от посичам в 3 знач. Голям късмет, голямо нещо!... Ако не беше ти, добичетата щяха да се посекат, да му се не види макар! Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 290.