ПОСКАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПО̀СКАМ, ‑аш, несв., прех. Диал. 1. Пощя. ?Ще ме пощеш, синко, и, колкото въшки намериш, ще ги ядеш." .. Момиченцето я поскало и гледало реката. Христом. КМ II, 174. И момичето седнало да попоще на стареца. Поска му и чукна му, по главата. СбНУ III, 186. Она седнала да го поска. Поска, поска — он попитал: ?Сине, кво поскаш толко — въшки ли са?" СбНУ ХLI, 430. Петрана дума Стойене: / — Мама ми е неска идвала / и ми главата поскала / затуй ми глава чорлава. Нар. пес., СбНУ ХХV, 95.

2. Разш. Почиствам нещо, повърхността на нещо от множество малки дребни неща като ги отстранявам едно по едно. Поскам килима след тупане, защото остават мъхчета. △ Поскам лехата от плевели.

3. Обикн. за животно — ям, паса трева, обикн. по малко, стръкче по стръкче. Селяните много се изненадаха, когато видяха един ден, как лисицата се разхожда между бройлерите, яде ги ред по ред, а другите поскат около нея и дори не проявяват любопитство към събитието. Й. Радичков, В, 133. ^● Обр. Настаних се на предната платформа. С раницата на скута, с вестника в ръка, зазобах сутрешните новини. .. Седя си спокоен, поскам и малките обявления едно по едно. Д. Калфов, ИТШ, 75. поскам се I. Страд. от поскам. II. Възвр. от поскам в1 знач. Дълго време гледал ту на врабците, които са ровили из праха, ту на гъските, които са поскали край реката. Л. Каравелов, Съч. II, 53.

◊ На едно слънце сме се поскали. Диал. Ирон. Не сме никакви роднини, не сме никак близки. На едно слънце са поскали. П. Р. Славейков, БП I, 284.