ПОСКАРВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСКА̀РВАМ, ‑аш, несв.; поскА̀рам, ‑аш, св., прех. Скарвам някого малко или понякога, от време на време. Васко и Лиза ходили да търсят професора. Излязло пълничкото момиченце. .. Лиза казала, че тя ще иде с момиченцето. Малко ги поскарали двете. В. Ченков, СНД, 166. — Слободанчо тука ли е? — надникна Панчо. — И него го поскарахме. В. Ченков, СНД, 170. поскарвам се, поскарам се взаим. Това съвсем ме вбеси. .. Поскарахме се, както подобава на приятели, и пак се сдобрихме. К. Калчев, ДНГ, 139. — Тукашните хора са много работни. Поскарват се понякога, мърморят, но милеят за стопанството. А. Каралийчев, С, 107. Поскарвали са се жените им за някое пиле или прасе, но до бой не се е сти‑

гало. Кр. Григоров, Н, 136. Сечиром темна мъгло, / низ мъгла ситна роса, / низ роса девоки; / двете се поскарали. Нар. пес., СбНУ IХ, 24. Два са брата поскараа, / за чичина ливадица, / за бащина добра коня, / за дедина остра сабя. Нар. пес., СбНУ III, 15.

ПОСКА̀РВАМ СЕ несв.; поскА̀рам се св., непрех. 1. Скарвам се на някого малко или понякога, от време на време. — Дърпай, дърпай духалото, че времето минава! — поскарва се Кирил. — Тя, моята, се изпяла вече. С. Северняк, П, 8. Той попита хазяина дали е рибар и дори му се поскара. Та възможно ли е било това? Искърът да тече под носа му — и да не е рибар! Д. Калфов, ИТШ, 16. Радваха ни се, че сме се върнали здрави и читави, но учителите досега ни се и поскараха, дето без разрешение сме тръгнали самички на такъв рискован път. Г. Русафов, ИТБД, 197. Кръстю търсеше сгода да се поскара на Слава, и на, сега, като го забеляза, наежи се и се закани: ?Ще ти дам аз на тебе, хаймана такава!" Г. Караславов, ОХ III, 52. Миленко беше измит. Майка му, .. , го стягаше за утрото, като го дръпваше грубичко насам-натам и му се поскарваше от време на време. Ил. Волен, МДС, 59.

2. С предл. с. Скарвам се с някого малко или понякога, от време на време. Навсякъде почнаха да искат специалности. А аз, освен да чета книжки, за друго не ме биваше. Поскарах се и с някои други хора. Така полека-лека озовах се на гара Росица в четата на Камен. Й. Гешев, ВТ, 118. Но не забравяше, че Калинка е хубавица, за която си струва да се поскара син с баща. Т. Харманджиев, Р, 78.