ПОСКИТВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОСКЍТВАМ, ‑аш, несв.; поскЈтам, ‑аш, св., непрех. 1. Скитам малко, за кратко време, не дълго, не продължително; поскитвам се. Момчето поскита нагоре-надолу из улиците на града, но щом дойде време за обед, веднага пристигна вкъщи. К. Калчев, УЧС, 16. След тържеството Стоянов бързаше да излезе в града. .. Тези последни часове той реши да поскита волно из парижките булеварди, по алеите на Тюйлери. Ив. Борисов, НПГ, 42.
2. Само несв. Скитам понякога, от време на време; поскитвам се. Вечер поскитвам из съседните градинки заедно с кучето. ѓ Вярно е, че поскитва, но не скитосва без мярка.
3. Разш. Пътувам от едно място на друго, без да се застоявам продължително време някъде — в някоя държава или населено място, обикн. като турист, пътешественик. — Ех — въздишаше калугерът. — Да бях млад като вас двамата, не икона — един добър кон и тежка сбруя щях да ти поискам, да поскитам и аз, да видя свят. Д. Рачев, СС, 270. Добре е да поскиташ из чужбина, / .. / но трябва здрава подготовка / и сигурна екипировка, — / по-просто казано: командировка! Д. Подвързачов, Б, 22.
4. Разг. За мъж или жена — създавам многобройни обикн. краткотрайни, временни любовни връзки, без да се обвързвам. Всичките хора казаха: / — ?Блазя си на Никола, / че девет години поскита / и пак си Радка той зима." Нар. пес., СбВСт, 716. Ще поскита, ще походи, пък накрая ще миряса. // За семеен мъж или жена — изневерявам, ходя с друг, друга понякога, от време на време; кръшкам. — Е, ще поскита той, па ще му доде ума и ще се прибере да си гледа къщата и децата. Ил. Волен, ДД, 154.
ПОСКЍТВАМ СЕ несв.; поскЈтам се св., непрех. Поскитвам. След като се поскита из върбалака сама, после със Смедовска, тя неусетно се отправи към Смрикарова и към Войновска. Ст. Чилингиров, РК, 158. Минал бай Иван Дунава, .. , поскитал са из калния тогава Букурещ. З. Стоянов, ЗБВ I, 339. Веднага ми хрумна да проникна в самия вход на пролома, който прави тая река в Стара планина и да се поскитам малко из неговите самотии. Ив. Вазов, Съч. ХII, 75. В това време, докато множеството заляга, как по-хубаво и по-здраво да се изгради сирницата, инициаторите задължават 1-2 по-ячки момчета да се поскитат от дюкян на дюкян, за да търсят катраник (толум), който ще им трябва, да запалят вечерта на някое високо дърво, за да им свети като фенер. СбНУ ХII, 8.