ПОСКРИВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСКРЍВАМ, ‑аш, несв.; поскрЈя, ‑Јеш, мин. св. поскрЈх, св., прех. 1. Скривам нещо в някаква степен, не изцяло, не напълно или не всичко. — Че аз мога да не ти дам земя срещу твоя дял от капитала и от дюкяните, мога и да поскрия нещо от парите, да проточа едно наследствено дело десет годин. Ем. Станев, ИК III, 97. Кръстевица отделяше по-едри и по-здрави мамули за семе, но правеше сметка и да поскрие някое и друго кило. Г. Караславов, ОХ I, 381. Сега, когато в градовете всичко се купуваше с купон .., те не чувствуваха много, че е война. Ех, наряди даваха, но все успяваха да поскрият нещо. Ж. Колев и др., ЧБП, 138.

2. Скривам някого или нещо за кратко време. Княз го [поп Кусовац] проводил в Морач да го там поскрие и никой да не знае за него. БДн, 1857, бр. 9, 33. Тодор Димитра послуша, / отиде в нови чаршии, / купи Ј до два ножове, / два ножа в енна къпия, / и ги Димитри подаде / и ги Димитра поскрила. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 72.

3. Само несв. Скривам някого или нещо понякога, от време на време. Ти дъще, видиш я, баща ти какъв е разпилян, но ти прибирай, скътвай, поскривай, кога да е, да имаш в ръцете си. Ил. Блъсков, СК, 52. поскривам се, поскрия се страд.

ПОСКРЍВАМ СЕ несв.; поскрЈя се св., непрех. 1. Скривам се някъде за кратко време. То не е за тебе, успокои той Огнянова, но поскрий се. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 184. Исак: (показва се, чисти потта от челото си и подслушва). .. Исак: (подръпва се и се поскрива). В. Друмев, И, 40-41.

2. Само несв. Скривам се някъде понякога, от време на време. Но Щръклето, като един син на баща, не беше свикнал с чирашките обноски, та често се поскриваше и си поплакваше. Д. Немиров, КБМ, 83.

3. Не се показвам, не се издавам, като запазвам в тайна същността си, целите и намеренията си; затаявам се, прикривам се. — Отде знаеш, чедо. Ако аз не те откъсна, тя може да те откъсне. Жената се поскрива. Такъв Ј е табиетът. Като се ожени, тогаз си показва рогцата. И. Петров, НЛ, 78.