ПОСКРЪЦВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСКРЪ̀ЦВАМ, ‑аш, несв.; поскръ̀цна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. 1. Скръцвам леко, за кратко време; поскърцвам. По едно време се чу хрущене на стъпки по замръзналия сняг, а малко подир това тихо поскръцна вратата на килерчето. Ст. Марков, ДБ, 63.

2. Само несв. Скръцвам леко, от време на време; поскърцвам. Живко стана и с тържествена походка тръгна към катедрата, .. Новите му половинки поскръцваха. Н. Кирилов, ПД, 127. Колята поскръцваха, каруците подрънкваха посред пъшкане, пръхтене и меко тупане на копита по изсъхналия полски коловоз покрай Имота на Домусчиев. Д. Вълев, З, 216. Тихо поскръцва чекръка, бръмчи и пее вретеното. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 208. Под стъпки Ј леки / снежецът поскръцва едвам. К. Христов, Избр. ст, 200.

◊ Поскръцвам / поскръцна <със> зъби. Разг. 1. Стискам силно зъбите си при силен гняв, яд или напрежение. Той винаги бе недоволен, поскръцваше зъби и гледаше полузамижал с малките си зеленикави очи. Кр. Григоров, Н, 117. Бай Драган поскръцна зъби, сетне се овладя и зашари с поглед по другите столове, където го срещнаха и приветливи изражения. Кр. Григоров, Н, 25-26. 2. Говоря с едва прикрит гняв, яд за нещо или на някого. Не ме прави да излизам от търпение, кажеше му дядо Ради .. и поскръцваше със зъби против благодетеля си. Ил. Блъсков, КУ, 31.