ПОСКУЧАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСКУЧА̀ВАМ, ‑аш, несв.; поскучА̀я, ‑А̀еш, мин. св. поскучА̀х, св., непрех. 1. Скучая малко, за кратко време. Сега Найден трябва порядъчно да поскучае и да разбере, че човек може да се чувствува добре само при свои. В. Жеков, ТП, 94. — Здрасти! — казах аз колкото се може по-естествено и оживено. — поскуча ли? — Ти знаеш, че никога не скучая, Антони — отвърна тя тихичко. П. Вежинов, Б, 90. — Аз ще поседя при тебе, .. Поне заедно да поскучаем! А. Гуляшки, СВ, 208. Одързостявам се да ви поканя, вас и г. доктора, да поскучаете довечера на представлението на ?Борислав". Ив. Вазов, ПЕМ, 48.

2. Само несв. Скучая малко от време на време.

ПОСКУЧА̀ВА МИ несв.; поскучА̀е ми св., непрех. 1. Обхваща ме лека скука за кратко време, леко ми доскучава.

2. Само несв. Обхваща ме лека скука от време на време. Аз съм доволен, когато срещна искрен човек, пред когото мога да се похваля с моята жена. Добре си живеем — от нищо не мога да се оплача. .. — Но не поскучава ли ви понякога този отмерен живот? Все двама, двама, двама... О. Василев, ЖБ, 146.