ПОСКЪРЦВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСКЪ̀РЦВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от поскърцвам; поскръцване. Блесналата на слънцето вратичка се отвори с поскърцване. Б. Несторов, АР, 6. Събуди ме някакво движение около мене и острото неприятно поскърцване на нара. П. Вежинов, ЗНН, 6. През счупеното прозорче долиташе режещият крясък на жабите, бръмченето на мелницата и поскърцването на щурчето. К. Калчев, ЖП, 128. ^● Обр. Преходът към бързо европеизиране бил придружен и тук с разбираеми поскърцвания. П. Мирчев, К, 192.