ПОСКЪРШВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСКЪ̀РШВАМ, ‑аш, несв.; поскъ̀рша, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Скършвам нещо леко, отчасти, не напълно. Поскършвам клона, но не успявам да го счупя. ^● Обр. — Не искам да знам — отвърна бързо и твърдо Попов, а после поскърши насмешлив глас, .. и промени разговора. А. Страшимиров, Съч. I, 69.

2. Само несв. Кърша, скършвам нещо леко, отчасти от време на време, понякога. Под бавния, .. такт на зурлата и на тъпана .. [Айше] поскършваше и поразтърсваше снага, метнеше корем и изщракваше с пръсти. Ил. Волен, МДС, 25. поскършвам се, поскърша се страд.

ПОСКЪ̀РШВАМ СЕ несв.; поскъ̀рша се св., непрех. 1. Скършвам се, счупвам се малко, не изцяло, не напълно. Поскършиха се фиданките от бурята.

2. Само несв. Скършвам се, счупвам се отчасти, не изцяло от време на време.