ПОСКЪТВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСКЪ̀ТВАМ, ‑аш, несв.; поскъ̀там, ‑аш, св., прех. Разг. 1. Скривам, укривам за малко време; поскривам.

2. Скътвам, спестявам, слагам настрана малко количество от нещо, обикн. пари. Ако поскътват парици, може да замислят и за съвсем нова къща. Кр. Григоров, ПЧ, 63. — Аз викам, лели, да купя тук място и да направя една къща .. За мястото пари съм поскътала. Г. Караславов, ОХ III, 484.

3. Подреждам, стягам, нагласявам малко, в известна степен. И ще се прибере да поскъта стаичката. Ще дръпне и оправи белите перденца, ще подреди везаните възглавки на села. Ст. Станчев, ПЯС, 88. Колибката е празна, ще я поскътате и ще се настаните в нея. ВЦ, 1888, кн. 20, 11. поскътвам се, поскътам се I. Страд. от поскътвам. Разбира се, заплатата на Чаню Ганев не стигаше, но в дома му се .. подскътваха тук-там ценности. П. Велков, СДН, 391. II. Възвр. от поскътвам в 3 знач. Тя се поскъта набързо пред огледалото, тури си напетата шапка с щраусово перо. Ив. Вазов, Съч. IХ, 131. — Ти иди, Шенке, та се поскътай, а пък аз да разпоредя нещо долу. Ив. Вазов, НП, 180.

ПОСКЪ̀ТВАМ СЕ несв.; поскъ̀там се св., непрех. Разг. Скътвам се, скривам се, укривам се за малко време. Окопити се и поскътай се. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 141.