ПОСЛАВЕНЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСЛАВЀНЯМ, ‑яш, несв.; пославѐня, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Остар. Пославянчвам. И славените зеха от своите нови господари името им; но и те в двеста години отгоре ги пославениха. Ч, 1871, кн. 21, 656. пославеням се, пославеня се страд.

ПОСЛАВЀНЯМ СЕ несв.; пославѐня се св., непрех. Остар. Пославянчвам се. Дунавските славени преминаха балканските гори. .., тъй щото най-подир, .., цял Пелопонез са пославени, стана варварски. Т. Шишков, ИБН, 73-74.