ПОСЛАНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСЛАНЀН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от посланя като прил. Нар.-поет. Който е покрит със слана; осланен. Отговаря гора посланена / не ме е слана посланила, / нито ме е мана маносала. Нар. пес.,

СбВСтТ, 764. ^● Обр. Много съм, .., препатила от зла свекърва и от мъж несгоден. Детето ще ми е утехата, че съм на осемнайсет години слана посланена. Й. Вълчев, РЗ, 16.

◊ Като посланен, съм, изглеждам и под. Нар.-поет. Зле, потиснат, нещастен и обикн. без време състарен, поради тежки преживявания, нещастия, болест и под., съм, изглеждам. И фана да разпитва майка Ј, какво Ј е така станало и от що е тъй като посланена. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 41. Той не ся оттегли като посланен в някой си кът, за да тъжи и да ся грижи. Й. Груев, СП (превод), 21.