ПОСЛАНИЧЕСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСЛА̀НИЧЕСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Книж. Който се отнася до посланик и посланичка. По същото време в Цариград се свикваше посланическата конференция на великите сили да се занимае със Съединението. В. Геновска, СГ, 349. В противен случай, генерал Игнатиев щял да скъса дипломатическите си сношения и ще остави Цариград с всичкия посланически персонал. СПл, 1876, бр. 21, 84. Когато са нареди последний на службата си у Париж, узна да липсуват някои посланически документи из архивата. Лет., 1876, 16. Френският посланик в Португалия Жан Никот .. взел семена от отгледаното в дворцовите градини растение... Поради това дълги години наричали тютюна "посланическа или кралска трева". ВН, 1958, бр. 2033, 4. Той .. съвременно съобщава работата и на француската посланическа в Цариград канцелария. Дун., 1866, бр. 70, 2.