ПОСЛАНИЧЕСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСЛА̀НИЧЕСТВО, мн. ‑а, ср. Книж. 1. Длъжност на посланик в посолство. "Най-после като не могъл да говори с повече откровеност и с повече твърдост, .. той решително не е намерил причини да са благодари със своето посланичество". С. Бобчев, ЖФ (превод), 136.

2. Остар. Посолство. За дочаквание великаго княза Константина голяма приготовления ся стават. .. град Париз, руско посланичество ще дадат големи балове. Дневница, 1857, бр. 2, 4. От най-напред той [Шварц Сенборн] бил един малък чиновник, после станал секретарин на търговската камара и пр.; наместник на посланичеството у Лондон и Париж. Лет., 1874, 282.

3. Остар. Делегация от пратеници или от представители на някого или нещо; представителство, депутация, посланство. На смъртния му одър го осенява прозрение, че за делото на поробените славянски и християнски народи трябва да се изпрати посланичество и до великия княз в Москва. Д. Яръмов, БП, 68.

4. Остар. Задача, мисия, послание на посланик, на официален пратеник; посланство. Идеше пратеник от туземците да го моли да почте земята им с едно посещение. Колумб любезно прие това посланичество. П. Кисимов, ОА I (превод), 138. Гореречените четири младежи бяха преплавали Дунава до Гюргево, за да си изпълнят посланичеството. ДЗ, 1868, бр. 46, 173. Подир тва отправи го цар Михаил с посланичество при козарите около 857-858 година. Х. Йоанович, Ц (превод), 2.

5. Остар. Кауза, мисия, идея, дело и под., на които някой се е посветил; послание. А в същото време, защото са съзнавали необходимостта на изкуплението, богомилите тълкували по своему посланичеството на Спасителя. ПСп, 1873, кн. 7 и 8, 81. Сички народи в Европа припознали Христа за избавител и днес се наричат с неговото име — християни. Само юдеите не приели Христово посланичество. Т. Икономов, ЧПГ, 152.