ПОСЛЕДИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСЛЀДИЦА ж. Нещо, което следва, произтича от друго, появява се по причина на друго; последствие, следствие, резултат. Той недочуваше добре, това беше сякаш първата фатална последица на болестта. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 341. Откак се помнеше, вкъщи не беше ставал такъв скандал. Тя си даваше сметка за последиците и за клюките, които щяха да плъзнат из града. Ем. Станев, ИК I и II, 440. Нравствената стойност на една постъпка се определя не от мотивите ѝ, а от съзнанието за последиците ѝ. Д. Димов, Т, 646. Русия предупредила султана, че едно нападение срещу България ще има за Турция тежки последици. Така.. била предотвратена войната между Турция и България. Ист. VII кл, 97.