ПОСЛЕДОВАТЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСЛЕДОВА̀ТЕЛ, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. Човек, който следва примера, делото на някого или възприема, поддържа и понякога доразвива някакво учение, теория, възгледи, идеи и под.; привърженик, следовник. — При това, царю, не забравяй, че последователите на поп Богомил не са един и двама, а мнозина, цели села. М. Смилова, ДСВ, 130. По стъпките му [на Паисий] тръгват редица ученици и последователи, които не само преписват, но и преработват, допълнят и разпространяват между народа "Славянобългарската история". Б. Пенев, НБВ, 59. Той [Микеланджело] не принадлежи на никоя школа, съставлява школа сам от себе си, школа, в която не е имал ни предшественици, ни последователи. К. Величков, ПССъч. III, 151. Даже и Аврам, който е бил последовател на разумната еврейска религия, не намира за лошаво да принесе синът си жертва на Бога Отца. Знан., 1875, бр. 7, 100.