ПОСЛОВИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСЛО̀ВИЦА ж. Литер. Вид кратко народно умотворение — завършено по форма изречение с ярка образност, в което се съдържа извод, поучение, поука. — Беше то някога — въздъхна Славейков. — Сега не мога и една книжка пословици да издам. От село на село, от колиба на колиба съм ходил да ги събирам. Ама няма кой да ги издаде. В. Геновска, СГ, 184. Тия доморасли гении все за големи работи говорят или както казва нашата пословица — да снесат малко яйце, все голям полог търсят. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 235. Блазе на онез деца, които имат добри и разумни родители,.., понеже една пословица казва, че ябълката не пада далеч от дървото си. К. Кесаров, ЧНУ, 58.

◊ Ставам / стана на пословица. Остар. Добивам известност, ставам пословичен. Достойнството на Минтоновата стока беше станало вече на пословица. Й. Груев, СП (превод), 80.