ПОСЛОВИЧНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСЛО̀ВИЧНО. Нареч. от пословичен (във 2 знач.). Бай Васил е около петдесет и пет годишен, свит и затворен, пословично мълчалив човек. Н. Хайтов, ШГ, 45. Той е пословично скромен, той се крие от хорските очи, за него е важно да върви работата. Г. Караславов, ПМ, 104. Дядо беше пословично чист и страстта му да бъде избелен и бръснат не го оставяше до смъртния одър. Ст. Поптонев, ОБЛ, 309.