ПОСЛУЖЛЍВОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Остар. Качество на послужлив; услужливост. В него [посланието], което живо му доказва високата мъдрост и познавание на хората, нежната му послужливост.., той [апостол Павел] ги мъмри, задето ся разделили на партии. Д. Душанов, ИПХЧ, 44.