ПОСЛУШАНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСЛУША̀НИЕ, мн. няма, ср. Поведение или проява, постъпка на послушен; покорство, послушност. Бог учи хората на смирение, на послушание, на преклонение пред волята на господаря. А. Гуляшки, ЗВ, 53. — Да ти кажа право, никак не харесвам такива препарирани педагози, които превръщат послушанието в покорност и всаждат в децата ни тоя дух на подчиненост, на който те сами робуват от десетилетия! П. Вежинов, СО, 175. Будевска винаги се е отнасяла с уважение и послушание към вещия режисьор. Ст. Грудев, ББ, 49. — Темире, .., утре вечер по мръкване ти ще свалиш тия дрехи, защото ми трябват. Темир се поклони безгласно в знак на послушание. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 157.