ПОСЛУШВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСЛУ̀ШВАМ, ‑аш, несв.; послу̀шам, ‑аш, св., прех. 1. Слушам малко, кратко време. — Попей ми таз песен, братче, ако я знаеш. Аз ще послушам. Й. Йовков, АМГ, 185. През отворения прозорец се носи на улицата моето неистово детско свирене.. Майка ми застава на прага да послуша. Бл. Димитрова, ПКС, 293. Отиваше [дядо Иван] и при жените и те оставяха работата си да послушат какво ще каже и се смееха високо на шегите му. Ив. Венков, ХКН, 6. Който иска добре да се посмее, нека послуша ловджийски жени, когато са си устроили среща и приказват за мъжете си. Н. Попфилипов, РЛ, 60.

2. Слушам, подчинявам се, изпълнявам нечия воля или съвет в определен случай. — Винаги съм те слушала, майко.. И ще те

слушам, когато е нужно. — А сега нема да ме послушаш, а? Ще стъпиш върху думата ми! Д. Талев, ПК, 254-258. — Иди си, добре ще направиш да си идеш — каза му Галчев.. — Хайде, послушай ме. Селянинът отдаде чест по войнишки. Й. Йовков, ЧКГ, 13. — Константине, оставям ти стъкленицата и те съветвам да ме послушаш. Билката ще ти успокои болките и ще ти възвърне силите. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 41. — Ако ме помоли — послушвам го, да; но ако заповяда — отказвам. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 37. послушвам се, послушам се страд. Добре е понякога умна жена да са послушва. П. Р. Славейков, БП I, 143. послушва се, послуша се безл. Времето стигало — и да се послуша как пее вятърът в гората и как вие зиме из лъките; и птиците как чуруликат. А. Гуляшки, ЗВ, 7-8. Аз съм дружил през отколешни дни със мъже, що били са много по-силни от вас .. Те ми съветите тачеха, слушаха моите думи. Тъй ме и вие послушайте — харно е да се послушва. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 15.

◊ Краката ми не ме послушват / послушат. Разг. От слабост, умора или от вълнение не успявам да се помръдна, да тръгна, да се движа. Поиска да стане и да избяга из градината, но краката ѝ не я послушаха. К. Петканов, В, 222.