ПОСЛУШЛИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСЛУШЛЍВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Остар. Послушен. — Ти може да си протестантин, затуй си дотолкова черен инатчия. Българите са послушливи хора. З. Стоянов, ЗБВ III, 122. Търговецът.. прибрал момчето в мазата си. Той бил уверен, че то щяло да е вярно и послушливо. ИЗ 1874-1881, 1882, 155. Ах, само оня образ жив / ме дири и преследва, / и аз го любя послушлив / и той ми заповядва. Ив. Вазов, Съч. I, 61.