ПОСЛУШНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСЛУ̀ШНИК, мн. ‑ци, м. 1. Човек, който прислужва в манастир, докато се готви да стане монах. През 1846 г. Стефан бил послушник в Киевско-печорската лавра. Н. Ферманджиев, РХ, 20. Като послушник в Рилския манастир [Неофит] бе прекарвал дните си в книгохранилището. Вл. Свинтила, СЗЗ, 106. А Добри все говореше. — Ще остана в Арбанаси. Ако има метох тука, ще се главя послушник. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 659. — И тъй, братя и чеда мои, — започна с благия си глас Григорий Синаит, след като послушниците събраха трохите от общата трапеза и ги хвърлиха пред прага на птичките. Ст. Загорчинов, ДП, 288.

2. Прен. Неодобр.Човек, който безропотно, покорно, сляпо следва нечия воля, подчинява се някому, държи се послушно. — Върховистите — каза Делчев — са послушници и слуги на българския княз и българските генерали, които искат да правят Велика България. Д. Талев, И, 67. И при по-раншните кметове съветниците немаха своя воля и беха прости послушници. Т. Влайков, Съч. III, 120. — Тотев не ще добри помощници, иска послушници. М. Радев, СР, 125. Той [Каравелов] си бе помислил, че ще намери у тоя млад рус човек, който се усмихваше кротко и умееше да слуша, един политически послушник. С. Радев, ССБ II, 299.

3. Диал. Слуга, прислужник, чирак. Па си пойде Роксандра девойкя / и с ню [нея] са двама послушника, / па си пойде девойкя низ капии. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 69.

4. Остар. Последовател. Сякогаж е живял с другите Сократови послушници .., като е вникнувал непрестайно за напреднуването им, като и за потребите им. Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 6, 16. За бързото си достигание до благосъстояние той е длъжен да захваля на това, дето бил неуморен работник,.. и верен послушник на известното правило: да прави на другите, чтото желал да му правят. Й. Груев, СП (превод), 15.