ПОСЛУШНИЧЕСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСЛУ̀ШНИЧЕСТВО, мн. няма, ср. 1. Положение, служба на послушник (в 1 знач.). Направи ме послушник, а след послушничеството — калугер, покалугерих се, значи, и станах от Наско на Неофант. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 162. Помонашени в някой забутан манастир на Бохемия или Бавария, прекарали своето дълго послушничество между пет-шестима оглупели от пост или твърде простодушно вярващи братя. В. Мутафчиева, СД, 103.

2. Прен. Неодобр. Безропотно, покорно, сляпо подчинение на някого, следване на нечия воля. В крайна сметка това е .. опит на държавата да обезсмисли и обезсили гражданското участие в образованието. В резултат настоятелствата са тласкани към послушничество и бюрократизиране, а ролята им се ограничава до финансиране на "зелените училища", храненето на децата, транспорта. Култ., 2003, бр. 35 [еа].