ПОСЛУШНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСЛУ̀ШНО. Нареч. от послушен; с послушание, покорно. Макар заповедта да бе изречена тихо и без никаква настойчивост, аз забелязах колко послушно се раздвижиха хората около мене, как започнаха бързо да се строяват един зад друг. П. Вежинов, ЗНН, 9. Майка ѝ я беше предупредила, че трябва да изсвири нещо пред гостите .. Поканата не се забави. Момичето учтиво поклати глава .. и послушно се отправи към пианото. М. Грубешлиева, ПП, 29-30. Тя стоеше като вкаменена.. Чувствуваше, че ако той я хване за ръка и я изведе оттука, тя не би се противила, а послушно би го последвала. В. Геновска, СГ, 386. — Изяж сутляша! — тикнах чинията към него.. Той послушно се зае с десерта. В. Сотиров, ЛНП, 56.