ПОСЛЪГВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСЛЪ̀ГВАМ, ‑аш, несв.; послъ̀жа, ‑еш, мин. св. послъ̀гах, св., непрех. 1. Слъгвам, лъжа малко. Старата дама каза, че след прекарана тук измамна нощ най-добрата ѝ приятелка се самоубила.. Може би послъгваше, но така трогателно потрепери, че той, като си тръгваше, ѝ целуна ръка. И. Велчев, КЕЛ I, 7. Този Димитър беше от ония селски хитреци, дето гледат все да поизклинчат и да послъжат. Кр. Григоров, Н, 27. — Ами тя не идва... кой я знай — послъга Катерина, а и двете с майка си знаеха защо не идва у тях Ния както преди. Д. Талев, ЖС, 330. — А боли ли те коремчето? Категорично: — Не!.. — Тук малко послъгваш като сръбнал шофьор. Н. Стефанова, ОС, 15.

2. Само несв. Слъгвам, лъжа от време на време малко. "Великият везир послъгва, затова недейте има много доверие в него". С. Радев, ССБ II, 552. Единствен Тинчо знаеше истината, но дори и да им я каже, едва ли щяха да му повярват, тъй като той често послъгваше. П. Проданов, С, 53. Тя следеше всяка стъпка на етървите си, донасяше му [на свекъра] и за най-дребните им и незначителни прояви, често послъгваше, преувеличаваше и съчиняваше. Г. Караславов, СИ, 186. послъгва се, послъже се безл.