ПОСМЕСТВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСМЀСТВАМ, ‑аш, несв.; посмѐстя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Смествам малко, леко. Посмести книгите си, за да мога да

наредя и моите на рафта. посмествам се, посместя се страд.

ПОСМЀСТВАМ СЕ несв.; посмѐстя се св., непрех. Смествам се малко, леко. — Жената и децата да седнат отзад, а слугинята при тебе на капрата. Тя е малко дебеличка, ама ще се посместиш малко. Чудомир, Избр. пр, 235. Кондукторката почука на вратата и показа чипоносата си мутричка: "Чай?" Когато поднесе чая, ние трябваше да се посместим около масичката. И. Петров, ОЗап., 106. Пътниците се посместиха, за да мине жената, и я загледаха с добри и топли погледи. П. Незнакомов, ХР, 130. Викна на другарите си: — Хей, момчета, я се посместете. Гости идат. — После измъкна столче за Габровска, а Ради настани на леглото. Ст. Мокрев, ЗИ, 282-283.