ПОСМЕЯ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОСМЀЯ СЕ1, ‑ѐеш се, мин. св. посмя̀х се, прич. мин. св. деят. посмя̀л се, ‑а се, ‑о се, мн. посмѐли се, св., непрех. Смея се малко, кратко време. Той беше от малък още премного съсредоточен в себе си, но винаги ще те срещне с приветлив поглед, ще те чуе, ще се посмее на шегата ти и сам ще се пошегува. Д. Талев, ПК, 461. Ивка .. изпрати дружките си до пътните врата, пошегува се и се посмя с тях из мрачината. Елин Пелин, Съч. I, 126. Който иска добре да се посмее, нека послуша ловджийски жени, когато са си устроили среща и приказват за мъжете си. Н. Попфилипов, РЛ, 60. Срещнеше [Цветана] момците на чешмата, на кладенеца, поприкажеше си с тях, посмееше се и си идеше. К. Величков, ПССъч. I, 156.
ПОСМЀЯ СЕ2, ‑ѐеш се, мин. св. посмѐях се, прич. мин. св. деят. посмѐял се, св., непрех. Диал. Присмея се, надсмея се. Ка видоа Марко Кралевичи, / сите му се редом посмеяа: / — Ете иде Марко пияница, / сва ночи пие това църно вино. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 10-11. Ойде си на чешмата на вода, / тамо найде дружка Янгелина, / веднага се Мара посмеяла: / — И още ле, Маро, мома одиш. Нар. пес., СбНУ ХI, 35.