ПОСМИГВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСМЍГВАМ, ‑аш, несв.; посмѝгна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. 1. Смигвам леко. Хрельо погледна дошлия и му посмигна знаменателно. Той му отговори с дигане рамене. Ст. Чилингиров, ХНН, 56. Грозьо посмигна, а после изпъчи гърди и високо каза: — Е, като ме пъдите, аз пък ще ида при подолки. А. Страшимиров, ЕД, 25.

2. Само несв. Смигвам от време на време леко. посмигвам си, посмигна си взаим. — Това носи ли се, бе Бекире? — Носи се, носи се. — Ами нали ще се види всичко под него? Чудеха се мъжете, побутваха се, посмигваха си. Б. Несторов, СР, 39. Посмигваха си някои мъже, колчем я зърнеха от кръчмата. П. Спасов, ГЛЗЗ, 26.