ПОСМИРЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСМИРЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; посмиря̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Смирявам малко, донякъде. — Трай и ти, бе! — обърна се той [кметът] недоволно към Манчо. — Ще я наредим по закон .. Успя да посмири и него и се обърна заканително към Михал. — Ти, бай Михале, не се меси. П. Здравков, НД, 167. Опита се хаджията да посмири гнева му, побърза да каже, че Лазар бил вече сгоден за друга девойка, но кой знай дали чу и разбра Аврам Немтур. Не беше на себе си той и вече дума не продума. Д. Талев, ЖС, 356. Преди да тръгнеме, Бенковски държа реч с цел да посмири що-годе развълнуваните духове. З. Стоянов, ЗБВ II, 152. посмирявам се, посмиря се страд.

ПОСМИРЯ̀ВАМ СЕ несв.; посмиря̀ се св., непрех. Смирявам се малко, донякъде. Тъкмо се бяха посмирили комаревските чорбаджии, бяха го оставили Рангела.. Отде пръкна тоя му сват сега .. Като че разрови рана в сърцето му. Кр. Григоров, Н, 61. Трябваше да се почака доста, докато се посмири разсърденият Поробител, комуто също стана ясно, че светът се променя. Д. Фучеджиев, Р, 176. ^● Обр. След полунощ водата като че се посмири. Тук-таме през облаците, като в дъното на кладенец, трепнаха звезди. Ст. Сивриев, ПВ, 97.