ПОСМИТАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСМЍТАМ, ‑аш, несв.; посмета̀, ‑ѐш, мин. св. посмѐтох, прич. мин. св. деят. посмѐл, св., прех. 1. Смитам малко, набързо и невинаги добре, качествено. — Аз тая смет събрах и още толкова имам да събирам. — Пък аз цяла година да събирам, не мога я събра. То се насъбрало, насъбрало — колкото искаш. Сега на бърза ръка посметох малко. Елин Пелин, Прик. I [еа]. ^● Обр. Щом се възкачихме там, заигра вятър, посмете облаците и отвори едно синьо като мъниста небе, грейна и слънце, а гората заехтя, завъздиша... Н. Хайтов, Избр. пр I [еа].

2. Само несв. Смитам от време на време малко, набързо. Посмитай, след като вдигнеш масата. посмитам се, посмета се страд.