ПОСМРЪЩВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСМРЪ̀ЩВАМ, ‑аш, несв.; посмръ̀щя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Смръщвам малко, леко. Като научи, че майка ми е останала вдовица отдавна, стрина Руса прекриви глава, .., посмръщи чело и рече: — Ее, не ѝ е било леко на жената. Кр. Григоров, Р, 14. — Ама истина ли е, дето го казваш? Кирил посмръщи вежди: — Като председател на контролата ти си длъжен да знаеш тези неща преди мене. Ст. Марков, ДБ, 28. Желчо се засмя. — Е, добре де! — посмръщи вежди той. — Стягай се за утре. Ил. Волен, РК, 74-75.

ПОСМРЪ̀ЩВАМ СЕ несв.; посмръ̀щя се св., непрех. Смръщвам се малко, леко. И само като кажеше: "Ще бъде изпълнено..", Гергин се посмръщваше, защото това "ще бъде изпълнено" звучеше някак прекалено войнишки и предизвикваше у него неприятно чувство. Ем. Манов, ДСР, 128. Посмръщих се, ала разбрах думите на мама. Тоя ден трябваше да идем за дърва. Кр. Григоров, ОНУ, 65. Станка забеляза, че Въкрил се посмръщи, но след това се усмихна стеснително. Г. Караславов, ОХ I, 400.