ПОСМУЧА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСМУ̀ЧА, ‑еш, мин. св. посму̀ках, св., прех. Смуча малко, кратко време. — Браво, Михале. Добре се сети: аз съм вече жеден! — и аз търсех с поглед снега, за да си откъртя и посмуча. Ив. Вазов, Съч. ХV, 82. — Пак прекъсвам работата ти. Нищо де...

Ако си заразпъвал там на кръст някой нещастен драмописец, нека му дадем време да посмуче още малко гъбата с оцет, преди да издъхне. Д. Калфов, Избр. разк., 73. Грамадният щурмовак пъхна пръст в устата си, посмука го, после го извади и го огледа внимателно. На пръста имаше кръв. Б. Мисирков, Избр. пр II, 1984 (превод) [еа]. — Заключи се в кабинета си и цока... За да не забележат хората, приспособил си е в писалището такова чекмедже, с тръбичка. В това чекмедже винаги има водка... Наведеш се до тръбичката, посмучеш и се напиеш... Л. Минкова, Разк. (превод) [еа]. посмуча се страд.