ПОСМУШКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСМУ̀ШКВАМ, ‑аш, несв.; посму̀шкам, ‑аш, св., прех. 1. Смушквам малко, леко; посмушвам. Из пътя Докторов успява да поотдръпне малко превръзката от очите си.. Посмушква с лакет другаря си и започва нарочно да се спъва. А. Станоев, П, 123-124. — Какво се клатучка тоя бивол — я удри, бе Върбо, я го посмушкай с тояжката! Ст. Дичев, ЗС II, 235. Назад се бърже повърнах, / по-бърже конче посмушках. Ц. Церковски, Съч. II, 175. Вишан се запъхтя, измъкна пак кърпата да избърше потта си. Уж нарочно се разпалваше, за да посмушка Чръната, а сам се увлече. А. Дончев, СВС, 142.

2. Само несв. Смушквам от време на време малко, леко; посмушвам. Секи ден я разплакват, а понякогаж и я посмушквали; често те захванали да я ковладят на свекра ѝ. Тем., 1881, кн. 2, 23. посмушквам се, посмушкам се страд. и взаим.