ПОСМУЩАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСМУЩА̀ВАМ, ‑аш, несв.; посмутя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Смущавам малко, леко. Гражданите пък посмущаваше неговият български говор и чуждо произношение. Но си обясниха това от дългото му живеене извън България. Ив. Вазов, ЗП, 39. — Платила си е мястото като всеки пътник .. Този изблик на майчински егоизъм го посмути: — Разбира се, но мен не ме държат краката. Б. Болгар, ОП, 45. Това ми мълчание го видимо посмути и той с омекнал тон се обърна наново: "Стоилко, спиш ли, момчето ми?" Ст. Чилингиров, ХНН, 10. Пинтата идеше тук да се кара, да ги ругае, да им поиска сметка за пладнешкия обирджилък, но това любезно посрещане го посмути донякъде. Г. Караславов, ОХ II, 71.

ПОСМУЩА̀ВАМ СЕ несв.; посмутя̀ се св., непрех. Смущавам се малко, леко. — Значи, Тицке, ти няма да излезеш? — каза той и се посмути, защото чу, че в гласа му прозвучаха радостни нотки. Й. Йовков, АМГ, 72. Макар че младите хора от групата се посмутиха след пристигането на Йоргов и Хаваджиева, все пак оживеният разговор .. не пресекна съвсем. Г. Караславов, Т, 33. Като забеляза многото погледи, .., устремени към него, той се посмути, извърна се гърбом към публиката и запухтя цигарото. Ив. Вазов, Съч. Х, 109. Макар че бе мислил как да започне, Петко се посмути. Ст. Даскалов, СЛ, 429.