ПОСМЪКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСМЪ̀КВАМ, ‑аш, несв.; посмъ̀кна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. посмъ̀кнат, св., прех. Смъквам малко, не напълно. Оправя бухкавата си коса, посмъква кърпата и я връзва под брадата. Ст. Даскалов, СД, 240. Седна на свободната възглавница .. Посмъкна малко кончовите на ботушите си, за да не го стягат, разкопча колана и огърлието на ризата. Й. Вълчев, СКН, 470. Адвокатът извърна глава, погледна момъка, .., сетне посмъкна очилата си и го повика с пръст. А. Гуляшки, Л, 292. посмъквам се, посмъкна се страд.

ПОСМЪ̀КВАМ СЕ несв.; посмъ̀кна се св., непрех. Смъквам се малко, не напълно. Ергените над извора се посмъкнаха към момите. А. Страшимиров, ЕД, 118. Беров видя, че пълните ѝ страни се бяха посмъкнали. Д. Кисьов, Щ, 382. С изминуването на дни и недели Тинка сѐ повече напредваше в затрудняването. Лицето ѝ се бе посмъкнало. Явиле се бяха по него петна. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 257.