ПОСМЪЛЧАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСМЪЛЧА̀ВАМ СЕ, ‑аш се, несв.; посмълча̀ се, ‑ѝш се, мин. св. ‑а̀х се, св., непрех. Смълчавам се малко; поумълчавам се. Разбута секачите и тръгна към тезгяха. Лицето му беше зачервено и зло .. Йоската не го видя, не почувствува, че хората се посмълчаха. Ив. Венков, ХКН, 47. — Герго бе, ти що си седнал с опозицията .. След него‑

вите думи хората се посмълчаха, спогледаха се. Ем. Манов, ДСР, 308. — Ами какво прави тая нечиста сила у него?.. — Посмълчава се. И след известно колебание: — Нещо страшно прави. Т. Влайков, Пр. I, 190.