ПОСМЪМРЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСМЪ̀МРЯМ, ‑яш, несв.; посмъ̀мря, ‑иш и (диал.) ‑еш, мин. св. ‑их и (диал.) ‑ах, св., прех. Смъмрям малко. У дома му го [Пешо] посрещнаха малко сърдито, майка му го посмъмри още от вратата. П. Вежинов, СО, 125. Както и да е, мина анкетата, мене ме посмъмриха колкото за лице. Г. Караславов, Избр. съч. II, 94. Тя с един вид недоволство ще ме посмъмре, задето много съм се заиграл и заборавил съм, че имам дом и майка. Т. Влайков, Пр. I, 58. Двете жени я посмъмраха, загдето не ги спохожда. А. Христофоров, А, 279. посмъмрям се, посмъмря се страд.