ПОСМЪНКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСМЪ̀НКВАМ, ‑аш, несв.; посмъ̀нкам, ‑аш, св., прех. и непрех. Смънквам малко. Мадо Мигенин погледнал изпод вежди съседа си, посмънкал нещо, но Цоко му махнал с ръка да си мълчи. Кр. Григоров, Р, 31. Невястата посмънка нящо. Стрина Венковица повторно настоя. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 253. Теню се разчувствува и поръча още по едно. Някои се опънаха, посмънкаха, че стигало, но Вълнаря ги сгълча. Г. Караславов, Избр. съч. II, 71. Това питание беше за мен ненадейно; посмънках, помислих, казах няколко неудовлетворителни отговора и най-после са признах, че съм са бил уплашил. З. Стоянов, ЗБВ III, 13. посмънквам се, посмънкам се страд.