ПОСМЪРТНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСМЪ̀РТНО нареч. 1. След смъртта на човек. — Заслужава да се прежалиш за семейство, град, страна, ако посмъртно ти въздадат признателност .. Иначе защо ще гинеш? В. Мутафчиева, БС, 162. Той [загиналият] бил погребан с почести от другарите си и награден посмъртно с орден за храброст. К. Калчев, ЖП, 321-322. — Да се представи посмъртно за орден — каза полковникът. — Виждате ли, загинал е герой. П. Вежинов, ЗЧР, 206.

2. Прен. Разг. Никога, в никакъв случай. Полицаи се оплакват, че са наследили от следствието брадати дела, които по‑

смъртно не могат да приключат. Кеш, 2002, бр. 7, 14. Когато българинът прави оглед на жилище, могат да бъдат чути въпроси, каквито и посмъртно не биха хрумнали на един французин или англичанин. Кап., 2004, бр. 27, 18.