ПОСНИШАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСНИША̀ВАМ, ‑аш, несв.; посниша̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Снишавам малко, леко; поснижавам. Вачко прехапа устни.. и посниши глас: — Аз предупреждавах Петко да не забърква тая каша! Ст. Даскалов, СЛ, 137. Дядо Ицо и бае Цоло поснишиха глас и наставиха шепнешком своя мухабет. М. Георгиев, Избр. разк., 251. Баба се намръщи: — Я си поснишете малко гласовете! Я си приберете до един ръцете! Нали знаете, че врява никак не понасям. Ран Босилек, ПЦ [еа]. поснишавам се, посниша се страд.

ПОСНИША̀ВАМ СЕ несв.; посниша̀ се св., непрех. Снишавам се малко, леко; поснижавам се. Вълчицата скочи отгоре му, увисна на гърдите му, захапа го, закъса дрехите му. Давидко пусна кривака, посниши се и хвана с две ръце вълчицата. Й. Йовков, АМГ, 88. Низаминът сне пушката от рамото си и се посниши: запристъпва като пантера. А. Страшимиров, Съч. V, 398. — Кажи, бай Гоце, — рече Мицо и се посниши, като че ли някаква опасност се беше надвесила над него. Д. Спространов, С, 238.