ПОСОЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСО̀Л м. Остар. Книж. Посланик. — От ромеите трябва всичко да се очаква .., нали ги видяхме какво струват при Адрианапол: убиха посолите, а болярина Георги събуха бос и го поливаха с мръсотии. А. Гуляшки, ЗВ, 434. Той дълго време се беше лутал из цариградските сокаци да търси руския посол. Д. Рачев, СС, 255. Оттука ще иде сега скоро посол в Цариград да обади султану за възцарението на новий император. АНГ I, 187.

— От рус. посол.