ПОСОЛВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСО̀ЛВАМ, ‑аш, несв. (диал.); посоля̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Посолявам. Дядо Милен обръщаше с ръце рибите в огъня, посолваше отвън и отвътре суровите и се радваше на гостите. Ст. Чилингиров, РК, 163-164. На обед сяда върху откоса, взема резен хляб и го посолва със ситна чубричена сол. К. Петканов, ОБ, 49. посолвам се, посоля се страд.