ПОСОХ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПО̀СОХ м. Старин. Тояга за подпиране, патерица. "С Божията помощ и с твоята благословия, отче Григорие!" — пошъпна Теодосий, взе посоха и се упъти.. по пътя,

който слизаше към града. Ст. Загорчинов, ДП, 239. Светият задържа погледа си на мене, усмихна се и лекичко чукна с посоха. Ем. Станев, А, 87. Подпрян на пастирския посох, / кажи на своя род злочест: / скръбта ти аз отдавна носех, / съдбата ти — понесох днес! Т. Траянов, Съч. III, 28. "С посох просешки да тръгне / по светът немил, недраг / и за милост да подлага / той ръка от праг на праг." П. П. Славейков, Мис., 1893, кн. 4, 448.