ПОСПАЛАНКО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСПАЛА̀НКО, ‑то, мн. ‑вци, м. Разг. Човек, който обича да си поспива, да спи много; поспалан, сънльо, сънливко. — Ставай, поспаланко, — обажда се Леско зад прозореца. Д. Бозаков, ДС, 32. Беше вече късничко, когато на работа за към къра тръгват обикновено мързеливците и поспаланковците. Т. Харманджиев, КВ, 345. Повечето хора чисто и просто не можеха да си обяснят как е възможно Елена, тази силна, жизнена жена, да се влюби в такъв поспаланко, в такъв шишко, в този състарен младеж. Й. Гешев, ВТ, 25. Всяка заран с час и два / поспаланко закъсняваше. / Бяха свикнали с това, / пък и той не се стесняваше. Цв. Ангелов, СГ, 71.