ПОСПИВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСПЍВАМ, ‑аш, несв.; поспя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑а̀х, св., непрех. 1. Спя малко, известно време. Нямах никакво друго желание, освен да се просна на някое от чистите легла и да поспя няколко часа като хората. П. Вежинов, ЗНН, 150. — Тая нощ, Катерино, ще спя.. Завий се добре. Гледай и ти да поспиш, толкова нощи не сме спали. Д. Талев, СК, 26. — Вие сега ще отидете в общината, ще си легнете, ще поспите, пък утре ще видим. Й. Йовков, ПГ, 206. Доспа му се. Беше дошъл часът, през който всеки ден си поспиваше. Б. Несторов, АР, 118. — Не може така, Любене. Не успеваме. Нека сега да работим повеке, а летно време, като тръгнат людете боси, и ние ще си поспиваме повеке. Д. Талев, И, 50.

2. Само несв. Спя от време на време, понякога по малко. поспива се, поспи се безл. Но трябваше да се поспи. Без да се събличаме, без да снемаме саблите и револверите си, заравяме се един до други в мекото сено, от което иде приятен дъх на билки. Й. Йовков, Събр. съч. I, 1976 [еа].