ПОСПИРАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСПЍРАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от поспирам и от поспирам се; поспирване. Похабява [катерицата] доста мамули за една сутрин, додето накрая подбере някой по-дълъг и налят, значително по-голям от нея, и придържайки го умело, се отправя към гората .. с присъщите ѝ зигзаги и чести поспирания. А. Бакрачева, Избр. пр (превод) [еа]. Знаехме, че предстои нещо по-интересно и то се случи при втората манекенка. Тя се зададе в скромна затворена рокля, представи я с професионална крачка и ефектни поспирания. Култ., 2003, бр. 26, 18.