ПОСПЛАШВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСПЛА̀ШВАМ, ‑аш, несв.; поспла̀ша, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Сплашвам малко, леко; поуплашвам. — Не разбра ли комедията? Какво да правя? — продължи той. — Трябваше да посплаша малко тоя вариклечко. Горкият човечец, той помисли, че наистина посегнах на живота си. Ив. Вазов, Събр. съч. IХ, 1976 [еа]. — Обръщай каруцата и карай пред общината! Чуждия имот ще тъпчете, хайдути с хайдути! — надигна пушката Къньо, за да ги посплаши. Кл. Цачев, ГЗ, 117. Не беше ли ясно защо ги викат! .. Ще ги посплаши каймакаминът, ще ги предупреди да не се заяждат с дядо Ловчо — тукашния митрополит, да си плащат безропотно владичината. Ст. Дичев, ЗС II, 318. Като не слуша, като не учи, нека и аз да зная! По̀ ще е добре да го посплаша. Л. Александрова, ИЕЩ, 128. Когато Хасан ага и Ахмед ага дохождали в Чепеларе, "затваряли и биели", .., и то повечето мохамедани — крадци на овци, пчели и други вещи. Посплашвали някога и християни, но само ония, които.. пречели на общополезните селски работи. Н. Хайтов, П, 134. посплашвам се, посплаша се страд.

ПОСПЛА̀ШВАМ СЕ несв.; поспла̀ша се св., непрех. Сплашвам се малко, леко; поуплашвам се. — Слушайте, посъветва бирникът, я да го [дядо Хаджия] арестуваме таз вечер, че да му не сторят нещо! Хем той ще се посплаши, хем пък и навалицата ще се разотиде. А. Страшимиров, А, 574.